Общи положения
Аналният канал обхваща последните 2 см от правото черво и на практика това е зоната около ануса и 2 см навътре от него. Карциномите на това място са много различни от тези на правото черво (ректума), имат различно протичане и много по-различно лечение. Под микроскоп те наподобяват рак на кожата и обикновено са плоскоклетъчни карциноми. Проявяват се с дискомфорт около ануса, кървене при изхождане, а понякога и с вторична инфекция. Често се причиняват от човешкия папиломен вирус (HPV), подобно на туморите на шийката на матката и на тези на орофарингса.
Лечението на карциномите на аналния канал обикновено не е оперативно, а е с химио-лъчетерапия. Тези карциноми са много чувствителни на лъчетерапия, която, комбинирана с химиотерапия, успява да контролира 85-90% от случаите, дори когато ракът е напреднал. Освен контрол върху заболяването, другата основна цел на лечението е да се избегне операцията, която би довела до премахване сфинктерите на аналния канал и поставяне на анус претер.
Преценка на заболяването
Преди да се започне лечението е важно да се установи стадия на заболяването. В това отношение клиничният преглед е много важен. Магнитният резонанс ще ни даде идея за локалния проблем, както и ще отговори на въпроса дали са въвлечени лимфните възли в ингвиналните области, около ректума и в таза. За да проверим дали има по-далечни разсейки, обикновено е необходим СТ или ПЕТ-СТ скенер.
Лечение и странични ефекти
Стандартното лечение включва 5-6 седмичен курс лъчетерапия, заедно с химиотерапия – Митомицин С и Капецитабин. За съжаление, първото от двете лекарства се намира трудно в България и често се налага пациентът да го внесе от чужбина. Митомицинът се дава като инфузия в началото на лечението и през 4тата седмица, а Капецитабинът се взема на капсули през устата от понеделник до петък, в дните на лъчелечението.
Лъчетерапията се дава както в областта на тумора, така и в областта на лимфните възли – в слабините и в таза. Това води до сериозна кожна реакция, подобна на слънчево изгаряне. Диария и парене при уриниране са доста чести, особено към края на лъчетерапевтичния курс. Гадене може да бъде предизвикано от химиотерапията. Тя може да даде болки и зачервяване по дланите на ръцете и ходилата. Като цяло, всички тези реакции са преходни и отшумяват няколко седмици след приключването на лечението.
Проследяване
Обикновено пациентът се явява на първия контролен преглед 2 седмици след завършване на лечението. Той се прави, за да се уверим, че острите лъчетерапевтични реакции са преминали. Истинска преценка на отговора на лечението можем да направим 3 месеца след края на лъчетерапията – клиничен преглед и ПЕТ-СТ скенер. Основният проблем при рака на аналния канал се състои в това, че ракът понякога не отговаря достатъчно добре на лъчетерапията. Изключително рядко имаме късни рецидиви на заболяването. С други думи, ако веднъж установим, че ракът е изчезнал, той много рядко се появява отново на същото място.
Прогноза
Химио-лъчетерапията обикновено излекува 85-90% от пациентите. В останалите случаи, когато туморът се окаже резистентен на лъчетерапията, се налага да се направи операция.
Редки късни усложнения
Изключително рядко при жени туморът може да е изконсумирал преградата между ректума и влагалището. Тогава трябва да се провери внимателно дали не се касае всъщност за тумор на шийката на матката, който да е инфилтрирал тъканите надолу. Понякога лъчетерапията, унищожавайки тумора, може да доведе до създаване на отвор между влагалище и ректум (ректовагинална фистула). По подобен механизъм може да се появи отвор между пикочния мехур и влагалището (везиковагинална фистула). Друго рядко усложнение е фрактурата на тазовите кости. Тя може да се получи 2-3 години след лъчетерапията.
Аденокарцином на аналния канал
Аденокарциномите на аналния канал са много редки заболявания. Прогнозата им е по-лоша от тази на плоскоклетъчните карциноми. Те произхождат от друг тип тъкан и са пословично резистентни към лъчетерапия. Освен това имат склонност да инфилтрират не само тъканите на място, но и да пълзят чрез локалните лимфатични съдове на широки области по кожата, далеч от първичното огнище. Лечението им е основно хирургично.