Ракът на простатата е едно от най-често диагностицираните малигнени заболявания при мъжете. Обикновено идеята да бъде изследвана простатата идва от случайно направен ПСА тест, който показва увеличени стойности на простатно специфичния антиген (ПСА). В други случаи симптомите на затруднено уриниране водят до по-нататъшно изследване на простатата. Всъщност, ракът на простатата много рядко е източник на симптомите; обикновено те се дължат на доброкачественото увеличение на простатата, наречено хиперплазия на простатата. Тъй като и хиперплазията, и ракът на простатата се срещат в една съща възрастова група, то ракът се открива “по случайност”.
Дали да се прави рутинен ПСА тест при мъже над 70 години е въпрос на дебати. Определено след 80 години този тест има смисъл само при изявени симптоми, а не като рутинен скрининг. Скринингът има отношение към откриване на заболяване, което не е дало симптоми у иначе здрави пациенти. При тези по-възрастни пациенти често се открива рак на простатата, но неговото значение от клинична гледна точна не е особено голямо. С други думи, в тази възрастова група има много по-голям шанс пациентът да умре със, а не от въпросния простатен рак.
При съмнение за рак обикновено се прави трансректална биопсия на простатата и микроскопско изследване, което доказва рака и определя агресивността на тумора. Ако простатният карцином ще се лекува хирургично, е удачно да се направи магнитно резонансен скенер (МРТ) на таза, за да се определи дали има инфилтрация на тъканите, околни на простатата. Такива са капсулата на простатата, семенните мехурчета, пикочния мехур и ректума. Ако карциномът е високорисков, задължително се оглеждат костите и лимфните възли в корема – обикновено с компютърен томограф (КАТ) и костна сцинтиграфия. Напоследък навлиза и използването на специален ПЕТ скенер за простатен рак, наречен Ga68-PSMA. Повече за него в отделна статия тук.
Няколко са основните критерии, които използваме, за да оценим колко е висок риска на новооткрития рак:
Какво е нивото на туморния маркер. ПСА е добър туморен маркер, когато имаме доказан тумор. Добрият туморен маркер би следвало да идва само от тумора и количеството му да отразява количеството тумор. В това отношение ПСА е един от най-добрите туморни маркери в онкологията. ПСА обаче не е особено добър маркер за скрининг на иначе здрави мъже, тъй като има много случаи, в които той е повишен, а няма тумор, както и обратното – при наличен тумор може да няма особено повишен ПСА. При доказан тумор, колкото е по-висок маркерът, толкова е по-висок рискът ракът да се е разпространил по тялото – обикновено в лимфните възли на таза или в костите. Идеално бихме искали да открием простатния рак с ПСА по-нисък от 10 нг/мл. При гранично увеличение на ПСА, особено при възрастни пациенти, при които биопсията на простатата не би била безобидно начинание, съотношението свободен към тотален ПСА може да ни води донякъде. Изследва се в почти всички лаборатории. Като цяло, колкото е по-висока пропорцията на свободния ПСА, толкова е по-голям шансът повишението на ПСА да е резултат на инфекция или доброкачествена хипертрофия, а не на рак на простатата (разделителната линия минава при 10% – т.е. над 10% има голям шанс повишението да НЕ е резултат на рак, като над 25% този шанс става почти стопроцентов).
Колко е агресивен туморът. Tова се определя от показател наречен Gleason Score, на името на човека, който го е описал. Gleason Score се определя под микроскоп при изследване на биопсията. Въпросният показател варира от 6 до 10. При това Gleason 6 се смята за никорисков, 7 за среднорисков, а 8-9-10 за високорисков. Gleason Score 7 се разделя на два подвида 7(3+4) и 7(4+3), като първият е значително по-нискорисков от втория. Напоследък Gleason Score се замества от един нов показател – ISUP, базиран на същите микроскопски характеристики. Той варира от 1 до 5: 1 и 2 са нискорисковите групи, 3 – тази със среден риск, а 4 и 5 – високорисковите.
Доколко са въвлечени околните тъкани. Определянето на този показател става с няколко изследвания – как се опипва простатата на ректален преглед, с ултразвуков апарат с ректален трансдусер и чрез МРТ. Ако ракът е ограничен в простатата, прогнозата е много по-добра, отколкото ако е инфилтрирал съседните тъкани.
Едва след като са налични всички тези данни заедно с резултатите от стадиращите изследвания (КАТ/МРТ), могат да се обсъдят различните опции за лечение. Погрешно е да се пристъпва към лечение без пълна прогностична информация. Лечението на рака на простатата обикновено не се налага да е спешно и в огромния брой от случаите можем да си позволим да изчакаме да съберем необходимата информация преди да пристъпим към лечение.