Шийката на матката е тази част от матката, която се подава във влагалището. Ракът на шийката на матката трябва да бъде разграничен от този на тялото на матката. Биологичното поведение, прогнозата и лечението на тези два типа тумори са различни. Ракът на шийката на матката е за съжаление един от често срещаните в България. Той се причинява в огромния брой случаи от вирус, наречен човешки папиломен вирус (Human Papilloma Virus – HPV). В ранните стадии заболяването e безсимптомно. С напредването му могат да се появят вагинално кървене, често след полов акт, или болки в таза.
В повечето страни има системи за скрининг, които обхващат голяма част от полово активните жени. За съжаление, ако такава програма съществува в България, тя е много фрагментарна. Цитонамазката остава основният скринингов метод; тя обаче не е диагностична процедура, когато има съмнение за рак на маточната шийка. С други думи, цитонамазката е метод за скрининг на здрави, безсимптомни жени. Диагностицирането на рака става с биопсия на маточната шийка, обикновено след оглеждането ѝ под увеличение (колпоскопия). При биопсията се отстранява късче тъкан, а не просто клетки, както става при цитонамазката.
Веднъж установен, ракът на маточната шийка трябва да бъде стадиран, тоест да се установи колко е голям и дали се е разпространил в лимфните възли и други органи. Първата стъпка е подробен гинекологичен преглед, който може да се наложи да бъде направен под обща упойка. Основната цел на този преглед е да се установи размера на тумора и дали той въвлича тъканите около шийката на матката, наречени „параметрии“. Допълнителна информация в това отношение може да ни даде МРТ скен на таза. Магнитният резонанс позволява да се визуализират меките тъкани и да се установи размера на раковата инфилтрация в нормалните тъкани.
Следващата стъпка в стадирането на заболяването е направата на СТ скен или ПЕТ-СТ на цяло тяло. За съжаление, това в България често се пропуска поради недомислие от страна на здравната каса във финансирането на тази процедура. При този много по-обширен скен се цели да се установи дали има въвличане на лимфните възли вън от таза, както и дали има метастази във вътрешните органи. Другата цел е да се огледат бъбреците за потенциално запушване на уретерите – тръбичките, които отвеждат урината в пикочния мехур. В таза те са разположени много близо до шийката на матката. Тази информация е изключително важна, защото на нея се базират решенията за по-нататъшно лечение.
Ракът на шийката на матката има различни стадии като за оперативно лечение са подходящи само най-ранните стадии на заболяването (тумори не по-големи 4 см в диаметър). За всички останали, особено когато има значителна инфилтрация на параметриите или запушване на някой от уретерите, лъчетерапията остава предпочитаният терапевтичен подход. Използваната често в България предоперативна лъчетерапия и последваща операция е изхвърлена от световната практика преди много години. Целта при лечението на рака на шийката на матката е по възможност да използваме един вид радикално лечение, а не да комбинираме всички възможни лечения, тъй като токсичността на такъв един подход е значително по-висока, а резултатите не са по-добри.
Два са основните терапевтични подхода при рак на маточната шийка. Първият от тях е радикална операция, а вторият е лъчетерапия, която често се комбинира с химиотерапия. Лъчетерапията обикновено се състои от курс перкутанна лъчетерапия, последвана от брахитерапия. Лъчетерапията ще бъде разгледана в отделен постинг.
В най-ранните стадии на рака, когато той е ограничен само до епитела на шийката, може да се отстрани само шийката на матката (конизация). Това обаче е много рядка ситуация. Хирургичното лечение на рак на шийката на матката в най-честия случай се състои от операция, наречена хистеректомия на Вертхайм. При нея се отстранява не само шийката на матката, самата матка, тръбите и яйчниците, но също така се прави дисекция на меките тъкани около шийката на матката (параметрии), както и се отстраняват меките тъкани, съдържащи лимфни възли в таза (дисекция на лимфните възли). Като цяло целта на оперативното лечение е да излекува заболяването само по себе си. В редки случаи може да се наложи последваща лъчетерапия, но тези случаи би следвало да са изключение. Ако нуждата от лъчетерапия бъде идентифицирана преди операцията, хирургичното лечение не би следвало да бъде извършено, а пациентът би следвало да се насочи директно за лъчетерапия. Имайки предвид това, става ясно защо е изключително важно стадиращите скенове преди операцията да бъдат направени и правилно разчетени.
Оперативното лечение в днешно време най-елегантно се осъществява с роботизираната система за хирургия, наречена DaVinci. Вече няколко болници в София и страната предлагат операции с такава роботизирана хирургична система.
За автора - Д-р Николай Недев:
Д-р Николай Недев е водещ онколог, специалист по радиационна онкология и лъчетерапия. Има широки интереси във областта на модерната лъчетерапия, онкология и стереотактичната радиохирургия. Голяма част от богатия си опит е натрупал в чужбина. Д-р Недев е развил първата програма с модулиране на дозата /IMRT/ в Нова Зеландия, където 14 години оглавява едно от отделенията по радиационна онкология. От 2017 г. отново практикува в България като началник на отделението по лъчетерапия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, Онкологичен център.