Сравнително рядко, може би един или два пъти годишно, радиационните онколози се сблъскват с тази диагноза. Пациентите с плазмоцитом се представят с костна или мекотъканна лезия, понякога известна от няколко години. Тя може да е симптоматична или не. Като цяло е литична, ако е в костите, но може да има склеротична периферия. Понякога лезията е в меките тъкани, например мускул, ретроперитонеално пространство, бял дроб и т.н. Биопсията показва многожество плазмоцити, а протеиновата електрофореза – парапротеин в плазмата.
От тази констелация (плазмоцитна лезия и парапротеин) най-общо можем да направим извода, че става дума за плазмоцитен тумор. Остава да се определи дали въпросната лезия е солитарна (плазмоцитом) или е част от генерализиран процес, засягащ костния мозък (мултиплен миелом). За това е необходима костномозъчна биопсия. Намирането на повече от 30% плазмоцити на костномозъчната биопсия потвърждава диагнозата мултиплен миелом, докато ако костният мозък е нормален, диагнозата е солитарен плазмоцитом.
Изключитено важно е да се установи дали се касае за мултиплен миелом или плазмоцитом. Мултипленият миелом е системно заболяване, засягащо цялото тяло, докато плазмоцитомът е локализирана форма на същия процес. С други думи, лечението на мултипления миелом е със системна химиотерапия и с трансплантация на стволови клетки в определени случаи, докато лечението на плазмоцитома е с локална лъчетерапия.
Плазмоцитомите са много чувствителни на лъчетерапия. Стандартното лечение включва облъчване на цялата кост (или мекотъканна лезия) с доза около 50Gy в 25 фракции. С това обикновено се осигурява дълготраен контрол на облъченото място.
В дългосрочен план прогнозата на плазмоцитома зависи от това дали е възникнал в кост или в меки тъкани на тялото. Около 50% от пациентите с костни плазмоцитоми ще развият мултиплен миелом (което означава че 50% от тях ще бъдат излекувани само с лъчетерапия). Прогнозата при мекотъканните плазмоцитоми е по-добра – около 75% от пациентите след лъчетерапия ще останат в ремисия, а само 25% ще развият мултиплен миелом в следващите години.
Проследяването на облъчените пациенти е с някаква форма на скен на облъченото място и с протеинова електрофореза. След лъчетерапията, ако наистина става дума за единичен плазмоцитом, парапротеинът трябва да изчезне. Ако изчезне и се появи отново, това обикновено е признак на развитие на мултиплен миелом. Ако прапротеинът не спадне до нормални стойности след лъчетерапията, това е признак, че от самото начало е ставало дума за мултиплен миелом, който не сме успели да диагностицираме. И в двата случая следващата стъпка е системно лечение с химиотерапия, моноклонални антитела или Ланалидомид.
За автора - Д-р Николай Недев:
Д-р Николай Недев е водещ онколог, специалист по радиационна онкология и лъчетерапия. Има широки интереси във областта на модерната лъчетерапия, онкология и стереотактичната радиохирургия. Голяма част от богатия си опит е натрупал в чужбина. Д-р Недев е развил първата програма с модулиране на дозата /IMRT/ в Нова Зеландия, където 14 години оглавява едно от отделенията по радиационна онкология. От 2017 г. отново практикува в България като началник на отделението по лъчетерапия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, Онкологичен център.