Ракът на белия дроб си остава най-честата онкологична причина за смърт при мъжете, а при жените започва с времето да изпреварва рака на гърдата. Без съмнение, основна роля има тютюнопушенето, като 85-90% от карциномите на белия дроб са у пушачи. В последните години стана ясно, че има определени генни изменения, които водят до рак на белия дроб и у непушачи.
Като цяло туморите на белия дроб се делят на два подвида. Единият от тях има сравнително малки клетки, гледан под микроскоп, и се нарича дребноклетъчен карцином (small cell lung cancer). Другият подвид се обозначава със събирателното име недребноклетъчен карцином (non-small cell lung cancer). Недребноклетъчните карциноми са доста голяма група различни заболявания, включващи плоскоклетъчните карциноми, аденокарциномите и бронхоалвеоларните карциноми.
Дребноклетъчен карцином
Дребноклетъчният карцином е най-агресивният вид белодробен рак и има тенденцията да се разпространява на други места в тялото сравнително рано в развитието си. Ето защо основното лечение при него остава химиотерапията. Тя се влива във вените и може да достигне до повечето места в човешкото тяло. Мозъкът е едно от малкото изключения.
Основният въпрос, който се задава при лечение на дребноклетъчния карцином, е дали той е ограничен само до белия дроб и може да бъде облъчен (ограничен стадий, limited stage), или вече се е разпространил по тялото (разпространен стадий, extensive stage). Ако заболяването е в ограничен стадий, тогава лечението е с едновременна химиолъчетерапия, последвана от още няколко химиотерапевтични курса. Това е токсично лечение, но то единствено дава шанс за излекуване на заболяването. Хирургичното премахване на дребноклетъчния карцином е показано само в изолирани случаи.
Недребноклетъчен карцином
Типът лечение на недребноклетъчните карциноми зависи от няколко фактора. Първият от тях е доколко е разпространено заболяването, т.е. какъв е неговият стадий. Вторият фактор е какво е общото състояние на пациента и дали той може да понесе операция, при която ще се отстрани част от белия дроб (или един от двата бели дроба).
С други думи – ще оставим ли достатъчно белодробен капацитет за дишане. Ако заболяването е сравнително ограничено до мястото, където туморът е възникнал, и до най-близките лимфни възли, и ако пациентът е способен да понесе операция, тогава предпочитаното лечение е хирургичното.
Стереотактичната радиохирургия (висока доза лъчетерапия в няколко големи фракции) е алтернатива на операцията, когато тя не е възможна поради здравословното състояние на пациента или при отказ от операция.
Ако заболяването няма разсейки (метастази), но хирургично премахване не е възможно поради това че туморът е напреднал или пациентът не може да понесе операция, тогава предпочитаното лечение е курс лъчетерапия, даден едновременно с химиотерапия. В случаите, когато туморните клетки имат молекула, наречена PDL1, към химиолъчетерапията се добавя и имунотерапия.
В случаите, когато пациентът не би могъл да понесе високата доза лъчетерапия с химиотерапия, поради това че туморът е много голям или здравословното състояние на пациента не го позволява, тогава по-кратък курс лъчетерапия се предпочита с ясното разбиране, че това е лечение, насочено към контрол или предотвратяване на локални проблеми, а не към излекуване на заболяването. Такова едно лечение се нарича палиативно.
При наличие на много напреднало заболяване или метастази, основното лечение остава химиотерапията със или без имунотерапия и таргетна терапия. Докато химиотерапията е показана за повечето пациенти, използването на имуно и таргетна терапия зависи от наличието или отсъствието на определени рецептори върху туморните клетки. Всички системни терапии са палиативни (насочени към забавяне на заболяването, а не към неговото излекуване), ако към тях не се прибави лъчетерапия или хирургично премахване на тумора.
Различните аспекти на лечението на белодробния рак ще бъдат разгледани в отделни постинги.