Невриномът на акустичния нерв е едно от доброкачествените заболявания, които се лекуват понякога в отделенията по лъчетерапия. Той представлява разрастване на клетките, които осигуряват обвивката на нерва, който носи сигналите от ухото за слуха и за положението на тялото в пространството. Обикновено се проявява с намаляване на слуха в засегнатото ухо и рядко с главоболие. Този доброкачествен тумор излежда по типичен начин на МРТ скен. По-голяма част от от невриномите възникват сами по себе си и са само от едната страна. В редки случаи могат да са двустранни като част от заболяване, наречено неврофиброматоза тип 2.
Лечението е или с операция, или с лъчетерапия. Понякога невриномите на слуховия нерв могат да бъдат просто наблюдавани за известен период от време и лекувани само ако напреднат – това може да отнеме години.
Истински оперативно лечение се налага за невриномите, които са по-големи от 3 см в диаметър. Тези големи невриноми могат да притиснат мозъчния ствол; компресията може да се отстрани чрез операция сравнително бързо и лесно.
Основният проблем с оперативното лечение, освен нормалните рискове при отваряне на черепа, е, че то често води до пълна глухота от оперираната страна (невриномът обикновено е преплетен с влакната на слуховия нерв). Другата потенциална опасност е за увреждане на фациалния нерв (този, който движи мускулите на лицето) или тригеминалния нерв (този, който носи усещането от различните части на лицето и зъбите). В черепа слуховият, фациалният и тригеминалният нерв са много близко разположени.
Лъчетерапията е неинвазивен начин за справяне с проблема при тумори, по-малки от 3 см. Тя може да бъде дадена като еднократна фракция лъчетерапия, наречена „стереотактична радиохирургия“, или дозата може да бъде разделена на 3 до 4 порции (фракции). Тази разделена лъчетерапия се нарича „стереотактична лъчетерапия“. Като цяло невриномите са чувствителни на лъчетерапия и не са необходими особено високи дози, за да бъдат контролирани. Аз лично предпочитам разделената на няколко порции схема, тъй като еднократните големи дози водят по-често до главоболие след процедурата. Шансът за засягане на тригеминалния нерв е по-нисък, увреждането му се проявява с изтръпване и безчувственост на определени райони на главата или зъбите. Освен това, ако има някакъв остатъчен слух в ухото, стереотактичната лъчетерапия има по добър шанс да запази слуха от стереотактичната радиохирургия.
Следоперативно пациентът обикновено се проследява с МРТ скенове на 6 до 12 месеца (не е необходимо да се правят по-често). При добро отстраняване на тумора, следоперативната лъчетерапия е запазена само за случаи с по-нататъшна прогресия на заболяването на МРТ. От друга страна, ако туморът е само частично отстранен, лъчетерапията е показана веднага след като пациентът се възстанови от операцията.