При първи стадий на рака на тестисите туморът е ограничен в самия тестис. Това се доказва със стадиращ КТ на цяло тяло. След първоначалната операция за остраняване на тестиса (орхидектомия), по-нататъшното лечение зависи от това дали става дума за семином или не-семиномов тумор на тестиса.
При Стадий I семином има най-общо три опции:
- Проследяване на пациента с редовни КТ скенове на корема и туморни маркери (без активно лечение). Този подход изисква сериозен ангажимент от страна на лекаря и пациента, тъй като наблюдението трябва да продължи поне 7 години. Предимството му е, че не излага пациента на никакво лечение, освен потенциалните проблеми с честите КТ скенове.
- Кратък профилактичен курс лъчетерапия на коремните лимфни възли. Това беше стандартният подход много години и си остава валидна опция и в днешно време. Основното опасение е, че тази лъчетерапия може да доведе до вторични тумори в бъдеще. Предимството е, че с приключване на лъчетерапията лечението на практика е завършило, рецидиви след лъчетерапия в парааортните лимфни възли на практика не се случват. Остава само да се проследяват туморните маркери и белия дроб с рентгенова снимка веднъж годишно. Рецидиви извън корема са изключително редки при добре стадиран пациент в началото.
- Един цикъл химиотерапия (Карбоплатина AUC7). Това е сравнително нов подход, въведен с идеята да се избегнат рисковете от лъчетерапията. Влива се само един цикъл сравнително висока доза Карбоплатина. До голяма степен тя замества лъчетерапията, но не е ефективна колкото нея в предотвратяване на рецидиви в коремните лимфни възли. Основният аргумент за въвеждането на Карбоплатина AUC7 като стандартно лечение е, че ако пациентът все пак развие рецидив (шансът за което е малък), той може да бъде излекуван с агресивна химиотерапия. Остават потенциалните проблеми с токсичността спрямо костния мозък и опасенията, че химиотерапията може да доведе до левкемии години по-късно.
Няма данни, че е уместно да се използва полихимиотерапия при първи стадий семином и използването ѝ се счита за груба грешка в онкологията.
Единственият туморен маркер, който може да бъде увеличен при семином, е BHCG. Намирането на увеличен AFP е белег на не-семиномов тумор и случаят би следвало да се лекува като такъв. След операцията, ако е имало увеличен BHCG преди нея, маркерът би трябвало да се нормализира. Ако BHCG персистира след операцията, това не е стадий I семином и вероятно има туморен материал вън от тестиса (най-често в парааортните лимфни възли)
При Стадий I не-семиномен тумор в зависимост от това дали има неблагоприятни прогностични фактори при хистологичното изследване и какво е станало с туморните маркери след операцията, двете опции са:
- Внимателно проследяване с регуларни КТ скенове и туморни маркери – това е предпочитан подход при огромния брой случаи.
- Сравнително агресивна химиотерапия – не повече от 2-3 цикъла PCV. Тази химиотерапия е много по-токсична от Карбоплатината, давана при семином, и използването ѝ трябва да е запазено за истински високорисковите случаи. Не бива да се забравя, че по дефиниция при стадий I не-семином няма данни за тумор вън от тестиса.
За автора - Д-р Николай Недев:
Д-р Николай Недев е водещ онколог, специалист по радиационна онкология и лъчетерапия. Има широки интереси във областта на модерната лъчетерапия, онкология и стереотактичната радиохирургия. Голяма част от богатия си опит е натрупал в чужбина. Д-р Недев е развил първата програма с модулиране на дозата /IMRT/ в Нова Зеландия, където 14 години оглавява едно от отделенията по радиационна онкология. От 2017 г. отново практикува в България като началник на отделението по лъчетерапия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, Онкологичен център.